Хартията излиза от производство, навита на огромни роли - джъмбо роли. Впоследствие в производствения процес тя се форматира на листа или се пренавива на по-малки роли, в зависимост от поръчките на клиентите и последващата обработка.

Размерите на листовата и ролна хартия са относително стандартизирани. От изключителна важност при поръчка на хартии е да се уточнят размерите по няколко основни параметъра. 

Параметри на размерите при РОЛИ: 

• ширина на ролата 
• диаметър на шпула / вътрешен диаметър
• външен диаметър на ролата - максимално допустим, съобразно печатната машина

Параметри на размерите при ЛИСТОВА хартия:

• ширина 
• дължина

Важна особеност на листовата хартия е "посоката на водата".

При производството на хартия целулозните влакна се ориентират в посока на дължината на хартията/джъмбо ролата. Впоследствие при форматирането в листа е възможно посоката на тези влакна - " посоката на водата" - да бъде ориентирана успоредно на ширината или на длъжината на листа.

Тази особеност често е от съществено значение в процеса на печатане (при тънките хартии) и особено много при довършителните процеси като биговане, щанцоване, сгъване, лепене (при по-дебелите картони).

Основни означения, указващи посоката на водата:

                         SG (short grain) - англ.

                         BB (breitbahn) - нем.

                         "вода" по късата страна

                      LG (long grain) - англ.

                      SB (schmalbahn) - нем.

                      "вода" по дългата страна

В Европа най-широко разпростаранени в полиграфията са немските стандартизирани формати DIN (Deutsches Institut für Normung): DIN A / DIN B / DIN C / DIN D

Използването на универсализирани формати помага при производствените процеси, търговсктие отношения, обработката на документи, складирането и логистиката. 

Най-често ползвани в практиката формати са:

A0, A1 – технически чертежи, плакати

A1, A2 – диаграми за проектори

A2, A3 – рисунки, диаграми, големи таблици, вестници

A4 – писма, списания, формуляри, каталози, разпечатки от лазерен принтер и копирна машина

A5 – бележници

A6 – пощенски картички

B5, A5, B6, A6 – книги

C4, C5, C6 – пликове за A4: цял (C4), сгънат веднъж (C5), двойно сгънат (C6)

B4, A3 – вестници, поддържа се от повечето копирни машини и някои принтери в допълнение към A4

B8, A8 – игрални карти

Всеки формат от един клас е половината от предходния с по-малка цифра, като се разполовява винаги широката страна (например A1 e половината на А0).

На немските стандарти DIN A и DIN B (DIN476) отговаря международният стандарт ISO216, а на DIN C (DIN476-2) - ISO269.

Важно е да се знае, че DIN форматите са чисти размери на крайните продукти и за целите на полиграфията е необходимо да бъдат добавени по няколко мм, за да може технологично да се обработят хартиите, така че да се получи стандартен DIN формат на крайния продукт.

Така, най-често използваните в практиката "печатарски" формати на хартиите са:

720х1020мм   7000х1000мм   640х900мм   600х900мм   600х840мм

Дебелината (Caliper / Thickness) на хартията се измерва в микрометри (микрони) - . 

Полезно е да се знае следната зависимост на дебелина / грамаж/ обемност при хартиите:

Дебелина (µm) = Грамаж (g/m2) х Обемност (cm3/g)

Обемността (Bulk/Volume) е показател, определящ плътността на хартията и показва съотношението на обем хартия в 1 грам от нея.

(Коефициент на) Обемност (cm3/g) = Грамаж (g/cm2) / Дебелина (µm)

Този показател е важен при избор на т.нар. обемни хартии, които се използват за производство на книги. 

Има два стандарта, по които се определя колко бяла е една хартия.

Белота (Whiteness) по станадарт на CIE (Международна комисия за светлина) - измерва се в % и стойностите може да надвишат 100%.

Белота/Яркост (Brightness) по ISO стандарт на TAPPI (Технически асоциация на индустрията за целулоза и хартия ) - измерва се в проценти и максималните стойности са до 100%.

Важно е да се отбележи, че при избора на "по-бяла" хартия, следва да се сравняват показетилите й от един вид : яркост или белота , за да бъде коректна преценката.

Показателят за непрозрачност / опацитет (Opacity) е от значение при сравняване и избор на тънки хартии. Измерва се в %. 

Интересно е да се знае и при избора на подходяща хартия за дадено изделие да се вземат предвид следните зависимости - непрозрачността на хартиите се увеличава:

• с увеличаване на грамажа на хартията
• при хартии с по-ниска белота 
• при хартии със съдаржание на дървесинна и/или рециклирана маса / които не са 100% целулозни
• при хартии с пигменти

Съобразно повърхността, хартиите се разделят условно на непромазани/натурални и промазани/ хромови. Последните от своя страна могат да бъдат едностранно и двустранно промазани. Натуралните хартии от своя страна могат да бъдат с по-висока и ли по-ниска грапавост - различна степен на каландриране (заглаждане при самото производство).

Начинът, по който е обработена повърхността на хартията - промазана или непромазана, има пряко отношение върху печатаемите й качества - качеството на печатното изображение, проходимост при печат и т.н. В този смисъл изборът на хартия с подходяща повърхност, съобразно крайният продукт, е от съществено значение.

Относно определяне и сравняване на повърхността на хартиите, в зависимост от видовете хартии / картони,  се използват показатели като:

• ГЛАДКОСТ (SMOOTHNESS)
• ГРАПАВОСТ (ROUGHNESS)
• БЛЯСЪК / ГЛАНЦ (GLOSS)

За тяхното измерване има различни методи в зависимост от типа хартии. Като цяло е важно да се спазва правилото да се сравняват стойности на идентични стандарти, за да се гарантират коректни изводи и преценка.

• Методът BEKK (sec) се използва главно за измерване на гладки, промазани (хромови) хартии. По-високите стойности показват по-гладка хартия.
   
• Процесът BENDTSEN се използва за грапави повърхности и непромазана хартия. Колкото по-висока е стойността, толкова по-грапава е хартията.
   
• С PARKER Printsurf (PPS) се измерва гладкост на хартията. Тук важи следното: колкото по-ниска е измерената стойност, толкова по-гладка е хартията.

Блясъкът / гланцът на хартията е визуален ефект, който се получава при наблюдавене на хартиената повърхност.

• Хартията изглежда блестяща/ гланцова, когато по-голямата част от падащата светлина се отразява директно.
• Хартията изглежда матова / нелъщяща, когато голяма част от светлината се отразява разсеяно.

Стандартизираното измерване на блясъка / гланца на хартията измерва начина, по който се отразява светлината от поворхността. Най-популярните методи за измерване са Lehmann и Taber.

Типични стойности на показателя ГЛАНЦ при различните видове хартии:

При картоните, които се използват най-вече за производство на опаковки, има огромно значение има колко жилав е картонът. Показателят ЖИЛАВОСТ/ТВЪРДОСТ (STIFFNESS) се измерва в mNm и показва степента на съпротивление на материала при приложена определена сила. По правило при картоните се посочват стойностите му за двете посоки на водата, както и за сотношението им.

• MD (machine direction) - надлъжно на посоката на влакната - традиционно по-високи стойности и съпротивление
• CD (cross direction) - напречно на посоката на влакната 
• съотношение Ratio MD/CD

Стойностите на тези показатели оказват влияние при т.нар. довършителни работи / последваща след печат обработка на картоните като щанцоване, сгъване, биговане, лепене и т.н. за формиране на успешен краен продект - качествена опаковка.

Този показател и в зависимост от други свойства на каратона като дебелината, грамаж и суровина, от която е произведен ( целулозна или рециклирана маса).

Показателят ОТНОСИТЕЛНА ВЛАЖНОСТ (Humidity) се измерва в % и показва съжаржанието на влага в хартията. Този показател е от съществено значение основно за тънките, непромазани хартии - офсет, копирна хартия, препринт - и поведението им на различни видове печат - дигатален, офсетов и т.н.